Родопи планина е може би най-поетичната българска планина. Намира се в най-южната част на страната. Родопите са една от най-старите планини в България - земята на гайдите, Орфей и култът към Орфей, регион, богат на скъпоценни камъни и руда, меки овални форми и заоблени гористи върхове, живописни селца и гостоприемни хора. Много интересни са карстовите райони с техните дълбоки речни ждрела, големи пещери и различни скални образования. Характерно за Родопите е, че те са най-населената планина в България, което заедно с мекия климат и многобройните минерални извори, създава отлични условия за развитието на туризма. Тук се намират най-хубавите иглолистни гори в България, както и 15 природни резервата, някои от които под защитата на ЮНЕСКО. Най-високият връх в Родопа планина е Голям Перелик на надморска височина от 2191 м.
Вижте снимки от Родопите
Пирин е втората по височина планина в България след Рила. Разположена е в югоизточната част на страната и има издължена форма от северозапад към югоизток между долините на реките Струма и Места. Пирин, планина с величествени ледникови езера и алпийски върхове, предлага едни от най-хубавите туристически маршрути в Европа. Пирин има алпийски релеф - мраморни и гранитни върхове и скали, дълбоки циркуси, добре оформени ледникови долини и многобройни езера. Поради добре изразеното Средиземноморско влияние в долините на Струма и Места обаче, това е планината с най-голям брой на слънчеви дни през годината и средна годишна температура в района на хижа Вихрен (2000м) от -3.7C. Северен Пирин е дом на най-високите върхове - Вихрен (2914м), на 60 други над 2500 м, и на всички ледникови езера (140-150 на брой). Тук е също мястото, където се намират ски курортите и туристическите центрове, както и 12 хижи и 4 заслона, които са отворени целогодишно за планинарите. Заради уникалната му природа, през 1983 ЮНЕСКО включва Национален парк Пирин в списъка си с културно и природно наследство.
Вижте снимки на Пирин планина
Рила е най-високата планина в България и на целия Балкански полуостров. Тя е част от Рило-Родопския масив и заема неговия североизточен край. Рила изглежда да е част от Алпите, „хвърлена” в сърцето на Балканите със своите 130 алпийски върхове над 2000 метра, ледникови долини и езера. Снежната покривка на частите със средна и висока надморска височина често надвишава 2 м. Източна Рила е най-високата част на планината, където се намират най-високият връх - връх Мусала (2925 м), десетте най-високи върха и най-високото езеро в планината - Леденото езеро (на 2709 метра). Северозападна Рила е дом на някои от символите на българския алпинизъм и планинарство – върховете Мальовица и Купените и най-големите и значими езерни групи, най-известното и живописно място, а именно седемте Рилски езера. Повечето от хижите и високопланинските заслони са в тази част на планината. Множество маркирани туристически пешеходни пътеки и високопланински преходи със скално катерене тръгват от тук.
Вижте снимки на Рила планина
Стара планина или Балканът прорязва цялата страна на две - от границата ни със Сърбия до брега на Черно море. Гранитният гръбнак на Стара планина е дълъг 550 км. Тази емблема на България е родно място на българската нация и държава, мястото, където са се запазили българските традиции и култура по време на османското робство. Стара планина играе роля и на климатична бариера между Северна и Южна България с повече снеговалежи в северните му склонове отколкото на южните. Средните температури на връх Ботев - най-високият връх (2376 м) са -8.9 C през януари и 7,6 през юли. Неговите 29 върхове над 2000 м, някои от които високопланински, са от голям интерес за туристи и алпинисти. Многобройните високопланински образувания в западната част на планината - пещери, скали и проломи привличат екстремните катерачи и планинари. Централна част на Стара планина е най-високата и с най-много туристически и високопланински хижи. Маркирани са стотици пътеки, повечето от които водят до важни исторически и културни забележителности. A Национален парк "Централен Балкан" със своите 10 биосферни резервата се намира под закрилата на ЮНЕСКО.
Средна гора се простира от Панчаревското дефиле извън пределите на София до Ямбол в Тракийската низина, на юг от Стара планина и Долината на розите. Със своите дъбови и букови гори, множество пещери и горещи извори, районът е бил населяван още през 5-то хилядолетие пр. Хр. Въпреки, че траките са оставили Панагюрското златно съкровище в едноименния град, а римляните многобройни антични руини в Хисаря, за българите Средна гора е символ на "земята на Априлското въстание", което започва в Копривщица. Градовете, участвали в Априлското въстание се радват на силен интерес и поради това са изходни точки за планински туризъм.
