Българските манастири, оцелели през вековете като най-верни и ревностни пазители на българската култура и език, все още очароват днешния посетител с чистата и хармонична линия на изящните колонади на сградите, арките и сводовете и просторните си помещения, богато украсени със стенописи и дърворезба. Има близо 120 манастири на територията на България, сгушени в най-закътаните части на планините, заобиколени от девствена природа. Историята на всеки манастир е доста интригуваща и пълна с героични моменти. Моля, уведомете ни, ако сте заинтересовани от тур из манастирите на България.
Той е основан през 10 век от българския монах Св. Иван Рилски и е възстановен през 13-14 век. От това време са крепостната кула (1334 г.), владишкия трон, богато резбованите врати, някои ръкописи, икони и църковни плочи. През 15 век, когато България пада под османско иго, манастирът е изоставен за кратко време, но през втората половина на същия век е възстановен за нов живот. Рилският манастир е включен в списъка на световните паметници на културата. Има една интересна легенда за Рилския манастир и Св. Иван, живял през 10 век. След смъртта на родителите си, той раздал всичко, което имал, напуснал селото си и отишъл да живее в пещера в планината Рила. Пещерата може да бъде посетена и днес. Иван живял без материални притежания, а тялото и духът му укрепвали все повече. В продължение на дълги години го посещавали болни от околностите, които той изцелил. След смъртта му, тялото било увито в плащеница и погребано. То обаче останало нетленно и всички, които посетили гробницата му били излекувани от болестите си.
Бачковският манастир се намира на 28 км югозападно от град Пловдив. Построен е през 1083 г. от Григор Бакуриани, военен във Византийската империя, грузинец по произход. От това време датира манастира с изящната си архитектура и стенописи. Зимната църква на Архангелите датира по всяка вероятност от 12 век. В началото на 16 век манастирът е разрушен от турските завоеватели, но е възстановен в края на 16 век. Силен интерес будят манастирската трапезария (1601), църквата „Успение Богородично” (1604) със стенописи, датиращи от 1643 и куполната църква „Св. Никола” (1837), украсена през 1840 г. от възрожденския художник Захари Зограф.
Според легендите Троянският манастир вероятно е съществувал много преди 15 век. Той процъфтява отново около 1600 г. От най-старата църква е запазен само каменният трон. Към началото на 19 в. монашеското братство отново издигна манастира. През 1835 майстор Константин изградил красивата църква, изографисана от Захари Зограф през 1847-1849. Просторните жилищни крила с големи чардаци са построени през 1835-1855. През 1865 г. в манастирския двор е издигната кулата и зимната черква с камбанария на последния етаж.
Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил” е основан през 12 век и е в непосредствена близост до лятната резиденция на българските владетели от династията на Асеневци. Той е бил разрушен няколко пъти по време на османското владичество. В днешния си вид манастирът съществува от 1845. Главната църква е построена през 1861 година. Почти разрушени след нахлуването на османските турци, манастирските сгради са реставрирани през 1880 година. В непосредствена близост до църквата е издигната костница в памет на загиналите въстаници. В манастира можете да разгледате и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита от близката пещера.
Манастирът Батошево е основан през 13-ти век по време на управлението на цар Михаил Асен. Той се намира в сърцето на Стара планина планина, в близост до село Батошево. Манастирът е бил изгорен до основи по време на османското робство. Последвали години на разруха. През 1831 започва реставрацията му като се изграждат и нови крила с монашески килии. През 1876 г. манастирът, който е бил постоянно скривалище на един от лидерите на българския революционен комитет - Ангел Кънчев, отново е опожарен. След Освобождението бива напълно възстановен.
Това е един от малкото запазени и достъпни скални манастири в България. Той датира от времето на Втората българска държава (12-14-ти век) и най-вероятно е обитаван до 18-ти век. Монашеските килии и малката църква са издълбани в отвесните скали на 14 км от град Варна в близост до черноморския курорт Златни пясъци. Разноцветни фрески от 13-14-ти век са все още видими по стените му, но само няколко от тях са запазени. Църквата има дърворезбован иконостас.
Този манастир се намира сред живописния Земенски пролом на брега на река Струма два км югозападно от град Земен. Най-старата сграда в манастира е неговата църква, построена от изрязани блокове туф. Тя е кръстовидна структура, наподобяваща гигантски куб с централен купол, поставен на четири огромни колони от солидна зидария, които са свързани с външните стени чрез аркади. Според различни източници, този храм е построен през 11-ти век.
Гложенският манастир се намира над с. Гложене, на 12 км североизточно от крайпътния комплекс "Правец". Основан е през 1224 от руския княз Георгий Глож. Малката църква, датираща от 15-16-ти век е била разрушена от земетресението през 1913 г., а по-късно отново изградена. Средновековните и ренесансови икони както и религиозни книги са запазени до наши дни. Манастирът е бил скривалище на известния български революционер Васил Левски.
Къпиновският манастир "Свети Никола" се намира на 6 км югозападно от село Къпиново (20 км югоизточно от Велико Търново). Основан е през 1272 г. от цар Константин Асен Тих. Църквата е обновена през 1835 година. Отвън в открития притвор може да се види работата на Йоан Попович "Деня на Страшния съд" - една от най-големите рисувани стенописни композиции в България. Манастирските крила, изградени наново през 1856 г., имат широки тераси с изглед към двора и гладки каменни стени с изглед към река Веселина. Дърворезбите на иконостаса и олтарните врати са с висока художествена стойност.
